Манастири в България полезно инфо от експертите за почивка в България – holidaybulgaria.com
Манастири в България
Манастирите като антропогенни туристически ресурси имат особености, твърде различни от тези на природните ресурси, най-вече от гледна точка на териториалната организация на туризма. Те са:
1-ва Особеност
при посещаването на манастирите централна роля има познавателния ефект, но е възможно съчетаването му с рекреативен ефект;
2-ра Особеност
опознаването на даден манастирски комплекс не е много продължителен процес, което по време на едно пътуване да се посетят и други природни и антропогенни обекти.
3-та Особеност
манастирите привличат туристи с по-широки интереси и по-висока култура. Върху формирането на туристическия поток към тях, влияние оказват такива фактори като възраст, интелект, професия, национална принадлежност и др;
4-та Особеност
само една малка част от манастирите са характерни за селищна среда. Най-често те отстоят от най-близкото населено място на 4-5км, и са разположени в природна среда, която сама по себе си представлява туристическа атрактивност с рекреативна и естетическа стойност. Манастирите обикновено са строени в по – недостъпни райони, което създава трудности при достигането до тях с удобен транспорт, а също и трудности във връзка с осигуряването на подслон и храна на туристите. Съществува мнението, че манастирите са обекти на няколко часови посещения и не изискват специална материална база;
5-та Особеност
манастирите нямат естествена възстановителна способност. Това налага необходимостта от защита, опазване и своевременната им реставрация. В предвид на занемареното отношение, което съществува към голяма част от манастирите в момента, те особено се нуждаят от гореспоменатите дейности;
6-та Особеност
манастирските комплекси са недвижими обекти, което изисква транспорт на туристите до тях;
7-ма Особеност
въздействието върху туриста при разглеждане на манастирския комплекс преминава през няколко етапа:
а)осведомяване с най-общи сведения за обекта;
б) допир или непосредствен визуален контакт;
в) по-основно вникване в обекта;
г) критична оценка.
Обикновено за маршрутно – познавателния туризъм са характерни първите два етапа, а фазите на вникване и критична оценка характеризират туристите с по-специални интереси и по-висока обща и специална култура;
8-ма Особеност
манастирите имат голямо възпитателно и естетично въздействие и предлагат големи възможности за патриотично възпитание. Те са обекти с голяма мирогледна стойност.
Манастирите като антропогенни обекти по-трудно се подлагат на вредно въздействие, но от друга страна те нямат само възстановителна способност, което налага своевременни реставрационни мероприятия. Отрицателно се отразяват върху състоянието на големите и най-посещавани манастири, химическото замърсяване, неправилното използване, масовото посещение и др. За това се налага някои териториално – устройствени мероприятия в местността, в която са разположени Рилския, Бачковския, Троянския, Дряновския и др. манастири. Тези мероприятия включват обособяването на исторически микроландшафт с малка площ, на която е разположен самият манастир и формирането на защитна или буферна зона край дадения исторически микроландшафт. Именно защитната зона е мястото, където трябва да се разполагат търговски и други обслужващи дейности, свързани с манастира. Като се има в предвид, че манастирите са обикновено в извънселищна среда, то тези мероприятия са значително по-лесно осъществими.
Манастири в България видове
Манастирските комплекси като вид културно – исторически паметници притежават необходимите условия и предпоставки за бъдещето им най-активно включване в сферата на туризма. В качеството си на силно притегателен мотив за осъществяване на пътувания от различен тип (с религиозна цел, познавателна цел, рекреация). До сега те не са били рационално използвани като пълноценен туристически ресурс. В съчетание с добри природно – географски условия и относителна отдалеченост от населени места, наличие на други туристически обекти от природен и антропогенен характер в близост, те предлагат разнообразни възможности за интересни пътувания.
За да увеличава своя обхват маршрутно – познавателният туризъм, трябва не само да се създават нови легла в съсредоточията с голям антропогенно – рекреационен потенциал. Но и да се включват в нови маршрути селища и обекти с богато историческо и културно наследство. Които до момента са останали в страни от туристическото усвояване. Такива обекти с голяма перспектива представляват и българските манастири. Тяхното включване в туристическия оборот ще допълни и разнообрази програмата на маршрутно – познавателния туризъм. Както за българските, така и за чуждестранните туристи. Които все повече се стремят по време на едно свое пътуване да се запознаят с възможно най-голям брой обекти. Това ще има своя принос за увеличаване на туристическите пътувания. Както през пролетта така и през есента. По такъв начин ще се спомогне за удължаване продължителността на курортния сезон. Както и за по-ефективно използване на наличната база и инфраструктура.
На базата на направеното изследване на българските манастири като ресурс за развитието на вътрешния и международния туризъм, стигнахме до следните изводи:
Всички манастири могат да представляват интерес с общото си културно – историческо значение. Както и с оригиналната си архитектурна или с ценните си фрески, икони и дърворезби.
В много малко манастири са запазени богати манастирски библиотеки. Всички ценни писмени паметници и документи, поради необходимостта от специално съхранение и опазване, сега се намират в Държавния историко-археологически музей и в Народната библиотека „Кирил и Методий“.
Музейни сбирки за историята на манастири и др. експозиции има само в най – големите манастири, което е недостатъчно.
Необходимо е изграждане на транспортни връзки до повечето манастири, за да се подобри достъпа до тях.
Трябва да се изгради подходяща леглова и др. материална база при по-атрактивните манастири и да се създадат някои допълнителни елементи на туристическа инфраструктура.
Към повечето от манастирите, особено тези, които са отдалечени от селища, има небрежно отношение. Някои манастири са в бедствено положение и се нуждаят от спешна реставрация. Особено тези които в момента не функционират и за тях никой не полага грижи. Други манастири неправилно се стопанисват и достъпа до тях е невъзможен. За тези манастири е необходимо да се заделят повече средства от института за паметниците на културата.
Статистика
Статистическа отчетност за броя на посетителите не се води, с малки изключения. Това не позволява да се направи анализ на посещението в различните години. И съответно да се набележат необходимите мерки за увеличаване на туристическия поток. Най-посещаван е Шипченския манастир, следван от Рилския.
За въвличане в сферата на туризма много от манастирските комплекси се нуждаят от по-широка и целенасочена реклама.
Манастирските комплекси могат да служат както за обекти на маршрутно-познавателни пътувания, така и като места за кратко и дълготраен отдих.
От всичко казано до тук следва, че в повечето манастири в България са един пълноценен туристически ресурс. Който в бъдеще трябва най-рационално да се използва. Затова се налага да се полагат много грижи за българските манастири и се изразходват средства за тяхното опазване.
Може да намерите и друга полезна и интересна информация в категория ПОЛЕЗНО